Велосипедната каска, или както още се нарича “велокаска”, е предназначена да предпазва главата на велосипедистите от удар при падане или при катастрофа. В повечето случаи използването й осигурява защита и намалява рисковете от смъртоносни удари и наранявания. Тя не трябва да е много тежка и е необходимо да притежава отвори, за да се осигурява добра вентилация.
Обикновено каската е направена от пластмасов материал, който при удар поема значителна част от удара. Освен здравина, лекота и възможност за вентилация, тя трябва да бъде удобна. До средата на 70-те години за направата им се е използвала кожа, което очевидно не осигурявало нужната защита. По-късно се преминава към използването на полимерна пяна, докато се стига до пластмасата. Неин основен недостатък остава дискомфорта и допълнителното натоварване на врата.
Много важен момент е правилното поставяне на велосипедната каска. Съществуват различни размери и всеки трябва да избере подходящия за него, тъй като тя трябва да е по мярка. Поставя се хоризонтално, но не върху челото, а няколко сантиметра над веждите. Каската се затяга така, че да не може да се премества 
повече от един сантиметър във всички посоки.
Въпреки че предпазва и осигурява защита, каската не може да гарантира защита от всички видове удари. Обикновено каските за крос тежат едва 180-200 грама, а тези за спускане притежават допълнителна защитна част за лицето. За писта и за кратки състезания могат да се използват съществуващите по-леки и гъвкави модели, които са без вентилация и не са предназначени за по-дълги периоди, тъй като могат да предизвикат топлинен удар.
В случай на удар, каската се сменя. Според производителите а велосипедни каски обаче, дори и да не е настъпило произшествие, необходимо е подмяната и да се извършва веднъж на всеки три години. Този факт се обуславя с промяната а характеристиките на пластмасата, настъпваща под влияние на слънчевите лъчи.